16 ago 2010, 12:09

Плавниците й бяха оранжеви

1.4K 0 21

ПЛАВНИЦИТЕ Й БЯХА ОРАНЖЕВИ

 

Двамата с нея в морето,

плувахме и се плискахме,

плискахме и се кискахме.

 

Плавниците ѝ бяха оранжеви,

а очите ѝ бяха кафяви,

и устните ѝ бяха розови,

но започваха да синеят.

 

И сигурно леко премръзвахме,

та щом телата ни се докоснеха,

не бързаха  да се разделят.

 

- Време е да излизаш, казах ѝ,

да се постоплиш на пясъка.

 

- О, не, не искам, не искам!

Толкова ми е хубаво!

 

- А на мен – още повече.

Но се страхувам, да не би

желанието ти да изстине.

 

- Няма да изстине! – кàза.

 

- А обещаваш ли? – кàзах ѝ.

 

- Да, обещавам ти! – кàза.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хайде иди да видиш онова Море дали е станало достойно за оранжевите плавници , ако не ти харесва, пак напиши, моля.
  • Благодаря ти за коментара, Силвия - радвам се, че стихотворението ми ти е доставило удоволствие!
    Канибалд, на много важен въпрос обръщаш внимание. Според мене всяко стихотворение трябва да си има заглавие - а ако няма друго, за заглавие да се използва първият му стих. Стихотворение без заглавие е като некръстено дете, като дете без име. В много случаи подходящото заглавие може да замести един цял - обикновено първият, въвеждащия в обстановката, куплет. А в други случаи, както е в това стихотворение, да привлече вниманието със своята необичайност. Не случайно отговорих на Смешко, че за друга лирическа с оранжеви плавници не съм чувал.
    Все пак "по заглавието посрещат, а по съдържанието изпращат!" И аз не мисля, че в това ми стихотворение хубавото е само в заглавието - заглавието е подкрепено и от съответното съдържание!
  • Много си е чудно,много ме изкефи!!!Ангар,ти си щастливец,че предизвикваш такива полемики!!!
  • Ясно, Ангар, всичко разбрах -

    когато вали навън е мокро, следователно - когато навън е мокро - вали...


  • Маргарита, благодаря ти за отзива - толкова хубаво си го казала и така на място си апострофирала капитан Немо! И само ти да беше ми го казала - стигаше ми! Но и други, дори и след тебе, ми го казват - благодаря ви за това и на тебе - Котел, и на тебе - хубаво Сияние, и на тебе Ивон! И на тебе благодаря за мъдрия коментар, Дорика! Стихотворението ми не те е впечатлило, но то нито е възможно, нито е необходимо. Стихотворението никога не се възприема по еднакъв начин от всички - съдържанието някого ще вдъхнови, другиго ще омерзи. Зависи от социалното положение, от пола, от възрастта, от възпитанието, от наситеността на тялото с хормони... Нормално е.
    А тебе, Идеми Дойдеми, с готовност ще просветля. Какво е поезията - "Поезията е нещо оранжево!" Това всеки го знае - дори само от песничката "Оранжевое небо, оранжевое солнце ..." Значи и обратното е вярно - "Оранжевото е поезия!" А нали поезията бива и еротична? Значи и оранжевото е еротично! Колко е просто наистина!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...