16 авг. 2010 г., 12:09

Плавниците й бяха оранжеви

1.4K 0 21

ПЛАВНИЦИТЕ Й БЯХА ОРАНЖЕВИ

 

Двамата с нея в морето,

плувахме и се плискахме,

плискахме и се кискахме.

 

Плавниците ѝ бяха оранжеви,

а очите ѝ бяха кафяви,

и устните ѝ бяха розови,

но започваха да синеят.

 

И сигурно леко премръзвахме,

та щом телата ни се докоснеха,

не бързаха  да се разделят.

 

- Време е да излизаш, казах ѝ,

да се постоплиш на пясъка.

 

- О, не, не искам, не искам!

Толкова ми е хубаво!

 

- А на мен – още повече.

Но се страхувам, да не би

желанието ти да изстине.

 

- Няма да изстине! – кàза.

 

- А обещаваш ли? – кàзах ѝ.

 

- Да, обещавам ти! – кàза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хайде иди да видиш онова Море дали е станало достойно за оранжевите плавници , ако не ти харесва, пак напиши, моля.
  • Благодаря ти за коментара, Силвия - радвам се, че стихотворението ми ти е доставило удоволствие!
    Канибалд, на много важен въпрос обръщаш внимание. Според мене всяко стихотворение трябва да си има заглавие - а ако няма друго, за заглавие да се използва първият му стих. Стихотворение без заглавие е като некръстено дете, като дете без име. В много случаи подходящото заглавие може да замести един цял - обикновено първият, въвеждащия в обстановката, куплет. А в други случаи, както е в това стихотворение, да привлече вниманието със своята необичайност. Не случайно отговорих на Смешко, че за друга лирическа с оранжеви плавници не съм чувал.
    Все пак "по заглавието посрещат, а по съдържанието изпращат!" И аз не мисля, че в това ми стихотворение хубавото е само в заглавието - заглавието е подкрепено и от съответното съдържание!
  • Много си е чудно,много ме изкефи!!!Ангар,ти си щастливец,че предизвикваш такива полемики!!!
  • Ясно, Ангар, всичко разбрах -

    когато вали навън е мокро, следователно - когато навън е мокро - вали...


  • Маргарита, благодаря ти за отзива - толкова хубаво си го казала и така на място си апострофирала капитан Немо! И само ти да беше ми го казала - стигаше ми! Но и други, дори и след тебе, ми го казват - благодаря ви за това и на тебе - Котел, и на тебе - хубаво Сияние, и на тебе Ивон! И на тебе благодаря за мъдрия коментар, Дорика! Стихотворението ми не те е впечатлило, но то нито е възможно, нито е необходимо. Стихотворението никога не се възприема по еднакъв начин от всички - съдържанието някого ще вдъхнови, другиго ще омерзи. Зависи от социалното положение, от пола, от възрастта, от възпитанието, от наситеността на тялото с хормони... Нормално е.
    А тебе, Идеми Дойдеми, с готовност ще просветля. Какво е поезията - "Поезията е нещо оранжево!" Това всеки го знае - дори само от песничката "Оранжевое небо, оранжевое солнце ..." Значи и обратното е вярно - "Оранжевото е поезия!" А нали поезията бива и еротична? Значи и оранжевото е еротично! Колко е просто наистина!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....