Ангар (Ангел Чортов)
796 1874
16.08.2010 г., 12:09 ч.

Плавниците й бяха оранжеви 

  Поезия » Еротична
1132 0 21

ПЛАВНИЦИТЕ Й БЯХА ОРАНЖЕВИ

 

Двамата с нея в морето,

плувахме и се плискахме,

плискахме и се кискахме.

 

Плавниците ѝ бяха оранжеви,

а очите ѝ бяха кафяви,

и устните ѝ бяха розови,

но започваха да синеят.

 

И сигурно леко премръзвахме,

та щом телата ни се докоснеха,

не бързаха  да се разделят.

 

- Време е да излизаш, казах ѝ,

да се постоплиш на пясъка.

 

- О, не, не искам, не искам!

Толкова ми е хубаво!

 

- А на мен – още повече.

Но се страхувам, да не би

желанието ти да изстине.

 

- Няма да изстине! – кàза.

 

- А обещаваш ли? – кàзах ѝ.

 

- Да, обещавам ти! – кàза.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хайде иди да видиш онова Море дали е станало достойно за оранжевите плавници , ако не ти харесва, пак напиши, моля.
  • Благодаря ти за коментара, Силвия - радвам се, че стихотворението ми ти е доставило удоволствие!
    Канибалд, на много важен въпрос обръщаш внимание. Според мене всяко стихотворение трябва да си има заглавие - а ако няма друго, за заглавие да се използва първият му стих. Стихотворение без заглавие е като некръстено дете, като дете без име. В много случаи подходящото заглавие може да замести един цял - обикновено първият, въвеждащия в обстановката, куплет. А в други случаи, както е в това стихотворение, да привлече вниманието със своята необичайност. Не случайно отговорих на Смешко, че за друга лирическа с оранжеви плавници не съм чувал.
    Все пак "по заглавието посрещат, а по съдържанието изпращат!" И аз не мисля, че в това ми стихотворение хубавото е само в заглавието - заглавието е подкрепено и от съответното съдържание!
  • Много си е чудно,много ме изкефи!!!Ангар,ти си щастливец,че предизвикваш такива полемики!!!
  • Ясно, Ангар, всичко разбрах -

    когато вали навън е мокро, следователно - когато навън е мокро - вали...


  • Маргарита, благодаря ти за отзива - толкова хубаво си го казала и така на място си апострофирала капитан Немо! И само ти да беше ми го казала - стигаше ми! Но и други, дори и след тебе, ми го казват - благодаря ви за това и на тебе - Котел, и на тебе - хубаво Сияние, и на тебе Ивон! И на тебе благодаря за мъдрия коментар, Дорика! Стихотворението ми не те е впечатлило, но то нито е възможно, нито е необходимо. Стихотворението никога не се възприема по еднакъв начин от всички - съдържанието някого ще вдъхнови, другиго ще омерзи. Зависи от социалното положение, от пола, от възрастта, от възпитанието, от наситеността на тялото с хормони... Нормално е.
    А тебе, Идеми Дойдеми, с готовност ще просветля. Какво е поезията - "Поезията е нещо оранжево!" Това всеки го знае - дори само от песничката "Оранжевое небо, оранжевое солнце ..." Значи и обратното е вярно - "Оранжевото е поезия!" А нали поезията бива и еротична? Значи и оранжевото е еротично! Колко е просто наистина!
  • Ей, голям проблем със стихотворението на този човек, верно, че не се впечатлих толкова от него, обаче коментарите много ме впечатлиха. Оставете човека да си твори така, както си разбира поезията, той нали си я харесва, на който не му харесва да не чете, а още по-малко да пише. Дожаля ми за него, толкова достойно си отстоява мнението, че само за това заслужава адмирации. Между впрочем, стана ми толкова лятно от това море, тия оранжеви плавници, посинели от студ устри и ... "послеслова".
  • я, просветлете невежите - къде оранжевото е еротично?!

    явно нещо съм пропуснала в лекциите по културология?...

    а как оранжевото впечатлява в този текст?!...
  • Ангар... приземи се.
  • Важното е,че сте се кискали!А...оранжевото ,като цвят...си е еротичен!Поздрав!
  • От лятно по-лятно!Много готино!
    "Ако аз не ти го кажа в този сайт, няма кой друг"
  • Едно щастливо стихотворение, което е направило и читателите си щастливи! Защото усмивките и смехът са щастие!
    Благодаря ти, Жарава - ти винаги си усещала стиховете ми по начина, по който и аз ги чувствам! Ведрина, права си за температурата на водата през този сезон, през тези месеци; но стихотворението ми не е еднодневка, иска ми се то да надживее и сезона, и годината. А на тебе какво ти е смешно, Смешко? Да направиш на някого да му стане нещо от смях е върхът - независимо с какво си го постигнал - със стихотворението си или с коментар под него. Привет и щастливо къпане и плуване и на тебе, Искра! А ти, ЕЯ, малко ме пообиди, но си извинена - защото явно не си чела най-добрите ми хумористични творби! Благодаря ти много и на тебе, Плами - щастлив съм, че си се позабавлявала с творбата ми!
  • Забавлявах се и аз!
  • Отдавна не бях се смяла толкова! Стихотворението определено е за раздел "Хумор" и в него би се конкурирало с най-добрите хумористични творби!
  • На мен ми харесват оранжевите плавнициПоздравче,Ачка!Тъкмо излизах да поплувам в басейнче,Благодаря за настроението))))))))))!
  • "Милиарди са стихотворенията в света, но в никое друго плавниците на лирическата не са оранжеви."


    ако се случи нещо с мене.. сайта е виновен...

    баааааааааа
  • "Плавниците ѝ бяха оранжеви,
    а очите ѝ бяха кафяви,
    и устните ѝ бяха розови,
    но започваха да синеят."
    Taзи година температурата на морската вода беше и е рекордно висока, 32 градуса!!!
    Моля Ви, умрях от смях!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  • Ведрина, като се смееш, кажи и на какво се смееш? Тъй като Капитан Немо и Ея по превратен начин са възприели стихотворението ми, може би и аз да кажа как си го възприемам и оценявам.

    И това стихотворение е хубаво и запомнящо се, защото в него има нещо много оригинално! Милиарди са стихотворенията в света, но в никое друго плавниците на лирическата не са оранжеви. Ако изобщо има лирическа с плавници!
    Описани са и очите й, и устните й, и тръпката от докосването на телата, и скритото желание, заключено в това докосване.
    Стихотворението е толкова интимно, толкова задушевно, че изключва ритъма и римите – ако ги имаше, те биха разрушили това толкова съкровено чувство, тази интимност. Само в началото са допуснати две рими – колкото да се загатне, че започва стихотворение; но те имат място само до пораждането и възникването на чувството.
    Еротичното в стихотворението е толкова фино, че Капитан Немо не го е усетил. Но да му помогнем: за какво желание става въпрос, капитане? Кое е това желание у любимата му, за което лирическият се страхува, че от дълъг престой във водата може и да изстине? Досети ли се вече? Добре, по-нататък: а какво е това, за което лирическата казва: “Да, обещавам ти!” И какво е станало, когато все пак са излезли от морето, отишли са в хотела и тя е спазила обещанието си? “Не се досеща който е глупак,/ какво е станало тогаз и как!”
    Ето затова стихотворението е пуснато в раздел еротика!

  • Ха, ха, ха ......!!!
  • Това стихотворение и коментарите под него, в единство, биха могли да се възприемат като хумористично-сатирична творба и то доста сполучлива. Благодаря, че ме усмихнахте!
  • Аз, както и много други впрочем, мога да си позволя да публикувам всякакви стихотворения, без от това имиджът ми да пострада. Дори да публикувам и слабо стихотворение, ще кажат: "Ангар е поискал да напише едно слабо стихотворение и го е написал!" Забавлява си се човекът.
  • Пак ли се заяждаш с мене, Капитан Немо? Ти на всички ли стихотворения, които смяташ за слаби, пишеш такива коментари и двойки?
    Ако имаш ученици, поучавай тях. А мене няма какво да ме поучаваш - аз по-добре от тебе чувствам къде и доколко има поезия, а също дали стихотворението ми е хумористично, сатирично, еротично и пр.
Предложения
: ??:??