1 mar 2014, 12:59

Please don't share my soul

1.3K 0 2

I.

 

 

Върху белия лист

да изпишеш душата си,

когато всяка буква е стон

и всяка дума е вопъл.

Няма нужда да виждаш,

очите ти са затворени,

взираш се вътре в себе си

и се опитваш да излееш с мастило целия си свят.

И е трудно, 

защото никой не е измислил такива думи.

Да дадеш име на своите собствени демони,

за да ги прогониш;

да облечеш терзанията си с в чувани слова,

за да освободиш място на следващия ад,

надявайки се този път той да е с райско лице.

 

 

II.

 

 

Оставете ме в бездната

и тук ми е добре -

- в стаичката с един прозорец,

пропила мириса на тютюн, мастило, водка и море.

Бели листи по земята,

неизказани слова,

правят си компания с тишината

в нощ без светлина.

Грохот от мечти раздрани,

надежди с изоставени лица,

спомени в капани закопчани

и изгаснали слънца.

Банши носи се, невидимо от вас,

но ехтят стените от смеха ù - тези в моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някакво си име Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...