1 mar 2014, 12:59

Please don't share my soul

1.3K 0 2

I.

 

 

Върху белия лист

да изпишеш душата си,

когато всяка буква е стон

и всяка дума е вопъл.

Няма нужда да виждаш,

очите ти са затворени,

взираш се вътре в себе си

и се опитваш да излееш с мастило целия си свят.

И е трудно, 

защото никой не е измислил такива думи.

Да дадеш име на своите собствени демони,

за да ги прогониш;

да облечеш терзанията си с в чувани слова,

за да освободиш място на следващия ад,

надявайки се този път той да е с райско лице.

 

 

II.

 

 

Оставете ме в бездната

и тук ми е добре -

- в стаичката с един прозорец,

пропила мириса на тютюн, мастило, водка и море.

Бели листи по земята,

неизказани слова,

правят си компания с тишината

в нощ без светлина.

Грохот от мечти раздрани,

надежди с изоставени лица,

спомени в капани закопчани

и изгаснали слънца.

Банши носи се, невидимо от вас,

но ехтят стените от смеха ù - тези в моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някакво си име Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...