Please don't share my soul
I.
Върху белия лист
да изпишеш душата си,
когато всяка буква е стон
и всяка дума е вопъл.
Няма нужда да виждаш,
очите ти са затворени,
взираш се вътре в себе си
и се опитваш да излееш с мастило целия си свят.
И е трудно,
защото никой не е измислил такива думи.
Да дадеш име на своите собствени демони,
за да ги прогониш;
да облечеш терзанията си с в чувани слова,
за да освободиш място на следващия ад,
надявайки се този път той да е с райско лице.
II.
Оставете ме в бездната
и тук ми е добре -
- в стаичката с един прозорец,
пропила мириса на тютюн, мастило, водка и море.
Бели листи по земята,
неизказани слова,
правят си компания с тишината
в нощ без светлина.
Грохот от мечти раздрани,
надежди с изоставени лица,
спомени в капани закопчани
и изгаснали слънца.
Банши носи се, невидимо от вас,
но ехтят стените от смеха ù - тези в моята душа.
© Някакво си име All rights reserved.
!