I.

Върху белия лист

да изпишеш душата си,

когато всяка буква е стон

и всяка дума е вопъл.

Няма нужда да виждаш,

очите ти са затворени,

взираш се вътре в себе си

и се опитваш да излееш с мастило целия си свят.

И е трудно, 

защото никой не е измислил такива думи.

Да дадеш име на своите собствени демони,

за да ги прогониш;

да облечеш терзанията си с в чувани слова,

за да освободиш място на следващия ад,

надявайки се този път той да е с райско лице.

II.

Оставете ме в бездната

и тук ми е добре -

- в стаичката с един прозорец,

пропила мириса на тютюн, мастило, водка и море.

Бели листи по земята,

неизказани слова,

правят си компания с тишината

в нощ без светлина.

Грохот от мечти раздрани,

надежди с изоставени лица,

спомени в капани закопчани

и изгаснали слънца.

Банши носи се, невидимо от вас,

но ехтят стените от смеха ù - тези в моята душа.