22 feb 2024, 10:21  

Плен

  Poesía
345 0 2

Това тяло е само обвивка...
наметало с физическа тлен,
пропътувало безбройни животи
с душа, родена в свят отчужден.


В пустинните нощи изгрява
като мъничка на небосвода звезда,
сред езичници тихо прощава
и лекува се сред аскети сама.


Толкова много земни животи
и всичките оковани в плен,
започнали в едемска градина
и завършили с тунел осветен.


А на пристана отсяващ делата
везните накланят кармичната цел,
едно малко дете идва със зората
и тръгва на път, по висш план сътворен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...