22 февр. 2024 г., 10:21  

Плен

347 0 2

Това тяло е само обвивка...
наметало с физическа тлен,
пропътувало безбройни животи
с душа, родена в свят отчужден.


В пустинните нощи изгрява
като мъничка на небосвода звезда,
сред езичници тихо прощава
и лекува се сред аскети сама.


Толкова много земни животи
и всичките оковани в плен,
започнали в едемска градина
и завършили с тунел осветен.


А на пристана отсяващ делата
везните накланят кармичната цел,
едно малко дете идва със зората
и тръгва на път, по висш план сътворен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...