16 ene 2006, 23:06

ПЛЕННИЦА

  Poesía
876 0 3

ПЛЕННИЦА

 

Душата ми е пленница на тлен,

която я затваря като в рамка.

Душата ми тук пребивава в плен

на земната, несъвършена сянка.

 

Аз вече зная – ще настане ден,

когато ще се рея сред звездите

и дух ще съм, завинаги освободен,

пътуващ към безкрая, към звездите.

 

Смъртта е само старт по този път

и аз не се страхувам да я срещна.

Смъртта е избавление от плът –

начало на наслада вечна.

 

1992 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как за всичко намирате толкова точни и красиви думи...
  • Ти си велик поет,но сигурно са ти го казвали стотици пъти.Браво
  • Аз вече зная – ще настане ден,

    когато ще се рея сред звездите

    Много е хубаво!Отличен от мен

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...