16 ene 2006, 23:06

ПЛЕННИЦА

  Poesía
870 0 3

ПЛЕННИЦА

 

Душата ми е пленница на тлен,

която я затваря като в рамка.

Душата ми тук пребивава в плен

на земната, несъвършена сянка.

 

Аз вече зная – ще настане ден,

когато ще се рея сред звездите

и дух ще съм, завинаги освободен,

пътуващ към безкрая, към звездите.

 

Смъртта е само старт по този път

и аз не се страхувам да я срещна.

Смъртта е избавление от плът –

начало на наслада вечна.

 

1992 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как за всичко намирате толкова точни и красиви думи...
  • Ти си велик поет,но сигурно са ти го казвали стотици пъти.Браво
  • Аз вече зная – ще настане ден,

    когато ще се рея сред звездите

    Много е хубаво!Отличен от мен

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...