16.01.2006 г., 23:06

ПЛЕННИЦА

869 0 3

ПЛЕННИЦА

 

Душата ми е пленница на тлен,

която я затваря като в рамка.

Душата ми тук пребивава в плен

на земната, несъвършена сянка.

 

Аз вече зная – ще настане ден,

когато ще се рея сред звездите

и дух ще съм, завинаги освободен,

пътуващ към безкрая, към звездите.

 

Смъртта е само старт по този път

и аз не се страхувам да я срещна.

Смъртта е избавление от плът –

начало на наслада вечна.

 

1992 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как за всичко намирате толкова точни и красиви думи...
  • Ти си велик поет,но сигурно са ти го казвали стотици пъти.Браво
  • Аз вече зная – ще настане ден,

    когато ще се рея сред звездите

    Много е хубаво!Отличен от мен

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....