ПЛЕННИЦА
Душата ми е пленница на тлен,
която я затваря като в рамка.
Душата ми тук пребивава в плен
на земната, несъвършена сянка.
Аз вече зная – ще настане ден,
когато ще се рея сред звездите
и дух ще съм, завинаги освободен,
пътуващ към безкрая, към звездите.
Смъртта е само старт по този път
и аз не се страхувам да я срещна.
Смъртта е избавление от плът –
начало на наслада вечна.
1992 г.
© Румен Ченков All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
