Пленница

Обичах те. Сега не те обичам.

Но не сърцето тез слова изрича,

а казвам ги тъй - само на шега.

Но ти не вярваш и аз знам това.

Оставаш на сърцето ми владетел.

Не може времето да хвърли пепел

на чувствата предишни. Пак с лъчи

ме галят нежно твоите очи.

Ще бъда твоя пленница до края.

Дарявал си ме с ада и със рая.

Донася ми цветя във пролетта

и топлина от лятото ни щедро.

И облаци, след тях небето ведро...

И спомените късни - в есента.