Пленница
536
0
0
Обичах те. Сега не те обичам.
Но не сърцето тез слова изрича,
а казвам ги тъй - само на шега.
Но ти не вярваш и аз знам това.
Оставаш на сърцето ми владетел.
Не може времето да хвърли пепел
на чувствата предишни. Пак с лъчи
ме галят нежно твоите очи.
Ще бъда твоя пленница до края.
Дарявал си ме с ада и със рая.
Донася ми цветя във пролетта
и топлина от лятото ни щедро.
И облаци, след тях небето ведро...
И спомените късни - в есента.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
