3 may 2009, 21:22

Пленница 

  Poesía » De amor
799 0 20

По старите пътища,

до болка познати,

примирена и сива,

пак следвам съдбата.

 

Не моля, не чакам,

не търся, не искам -

защо да го правя,

отново да страдам?

 

Единствено зная,

пленница станах,

на обич бездомна,

останала спомен -

болезнен, изконен.

 

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??