3.05.2009 г., 21:22 ч.

Пленница 

  Поезия » Любовна
4.9 / 12
849 0 20
По старите пътища,
до болка познати,
примирена и сива,
пак следвам съдбата.
Не моля, не чакам,
не търся, не искам -
защо да го правя,
отново да страдам?
Единствено зная,
пленница станах,
на обич бездомна,
останала спомен - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Предложения
  • Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят...
  • Ще бъде ден. От тези, във които земята е гореща като жар. Конете парят морните копита и търсят хлад ...
  • Младостта бе дръзка и надменна дама. Кръстосала бе крак връз крак. Изпод капелата ѝ с цвят-циклама, ...

Още произведения »