May 3, 2009, 9:22 PM

Пленница 

  Poetry » Love
789 0 20

По старите пътища,

до болка познати,

примирена и сива,

пак следвам съдбата.

 

Не моля, не чакам,

не търся, не искам -

защо да го правя,

отново да страдам?

 

Единствено зная,

пленница станах,

на обич бездомна,

останала спомен -

болезнен, изконен.

 

© Мартина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??