По старите пътища,
до болка познати,
примирена и сива,
пак следвам съдбата.
Не моля, не чакам,
не търся, не искам -
защо да го правя,
отново да страдам?
Единствено зная,
пленница станах,
на обич бездомна,
останала спомен -
болезнен, изконен.
© Мартина All rights reserved.
Поздрави!!!