Пленник
Отново пленник съм на твойта власт,
самотен стълб - пред храм на Артемида.
И в мен отново плъзва тъмна страст
и аз съм роб - смълчан пред пирамида.
И като Сфинкс – залят от слънчев ден,
отново пред лика ти се прекланям,
дъхът ми спира - сякаш замразен,
когато с поглед аз към теб посягам.
И като лятна буря - твоите очи
събуждат в мен оазиси от нежност
и в тях миражи - твоите черти,
изчезват в миг - в пустинната безбрежност.
Днес моля се на Бог да бъда в плен
на твоята усмивка - цяла вечност,
и ти да дишаш с вятъра край мен
и да ме топлиш с твоята сърдечност...
© Чавдар Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Мисля , че това вече е едно от любимите ми стихотворения ! Грабна ме много със своята , чувственост , остроумие и уникалност !
:X -
и да ме топлиш с твоята сърдечност...
Топъл и красив! -
Хареса ми любовта-усмивка!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
