Отново пленник съм на твойта власт,
самотен стълб - пред храм на Артемида.
И в мен отново плъзва тъмна страст
и аз съм роб - смълчан пред пирамида.
И като Сфинкс – залят от слънчев ден,
отново пред лика ти се прекланям,
дъхът ми спира - сякаш замразен,
когато с поглед аз към теб посягам.
И като лятна буря - твоите очи
събуждат в мен оазиси от нежност
и в тях миражи - твоите черти,
изчезват в миг - в пустинната безбрежност. ...