21 ene 2010, 23:39

Плета дантела между изгрева и залеза...

  Poesía » Civil
1.5K 0 25

Плета дантела между изгрева и залеза…

 

На 19-и януари, рожденият ден на Едгар Алан По, от 1949 г. до 2009 г. някой оставя букет червени рози и бутилка коняк на гроба му… Мистерията остава неразбулена и тъне в догадки… 

 

 

 

Годините навивам на кълбо…

Плета дантела между изгрева и залеза…

Невежите разпитват за какво

надгробно розите осъмват с тази дата?

 

Проблясва лъч в бутилката коняк…

Студено е учуденото утро…

Те се заканват… Догодина пак

ще дойдат тази тайна да разбулят…

 

Забравили рождения ти ден…

Лицето ти самата аз не помня…

Но помня думите - грижливо подредени,

в които скритата тъга на тази болка

 

блещука като пламъче на свещ,

молитвената жажда притаила,

че може би във този зимен ден

ще дойде тя, защото е простила…

 

Но вместо нея идвам аз - случайната,

която никога не си познавал…

Плета дантела между изгрева и залеза…

И вместо нея всеки път прощавам…

 

 

19.01.2010г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С възхита...*******************************
  • !!!

    Не си случайна, Доче...
  • Благодаря ви.Радвам се, че се отбихте.Благодаря на всички!
  • Изтъкана нежност! Поздрав!
  • Направила си страхотен паралел с конкретния повод за написването на тези стихове - той отвежда към един топла емоционалност, отдаденост, вреченост - и всичко това обагрено с атмосферата на една тайнствена ритуалност...Плети дантели, магьоснице! Великолепно е!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...