Плета дантела между изгрева и залеза...
Плета дантела между изгрева и залеза…
На 19-и януари, рожденият ден на Едгар Алан По, от 1949 г. до 2009 г. някой оставя букет червени рози и бутилка коняк на гроба му… Мистерията остава неразбулена и тъне в догадки…
Годините навивам на кълбо…
Плета дантела между изгрева и залеза…
Невежите разпитват за какво
надгробно розите осъмват с тази дата?
Проблясва лъч в бутилката коняк…
Студено е учуденото утро…
Те се заканват… Догодина пак
ще дойдат тази тайна да разбулят…
Забравили рождения ти ден…
Лицето ти самата аз не помня…
Но помня думите - грижливо подредени,
в които скритата тъга на тази болка
блещука като пламъче на свещ,
молитвената жажда притаила,
че може би във този зимен ден
ще дойде тя, защото е простила…
Но вместо нея идвам аз - случайната,
която никога не си познавал…
Плета дантела между изгрева и залеза…
И вместо нея всеки път прощавам…
19.01.2010г
© Дочка Василева All rights reserved.
