30 nov 2008, 21:28

Плевели

  Poesía
748 0 10

на мястото

на къщите

без стопани

понякога

поникват

плевели

по домашному

си поникват

и не питат

има ли

скитничеството

дом

и иска

ли да се установява

докато на ръба

на опитомяването

мързеливите

недели

си клатят

краката

и с едно

ритване

събарят всички

огради

докато

ранните понеделници

съвсем оредеят

и станат

проспани дни

продължения

на неделите

с отговори

без въпроси

и много бира

и още много

от същата бира

която в неделите

е вместо почистване

плевелите

не искат поливане

искат бира

за другото

си има други къщи

които са виждали

много стопани

много хора без корени

и много повече бира

са виждали

винаги недопита

като недоизживян

живот

на бохем

който е можел

да бъде

финансов посредник

но бирата

е решила друго

аз гледам на бира

защото не мога

на кафе

и обикновено

познавам

така се случва че

познавам

почти всички

хора

които не могат

да бъдат

разпознати

по обичайните

признаци

които живеят

живота на другите

не живеят своя

но не го и изхвърлят

на бунището

за неудачници

и затова пият

все повече бира

и все по-добре

гледат другите

в очите

когато ги лъжат

че всичко

може да бъде

изплевено

всичко

освен дъха

на хмел

и бурена

на всички

замъглени недели

от задния двор

на светлото бъдеще

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...