Пловдив

Poesía » Otra

650 2 6

Времето люлее се сънливо

по стрехùте на старинни къщи.

А по калдъръмите свенливо

спомени пристъпят и ме връщат

към далечен мирис на смокини,

към мушката и зелени вейки,

две очи – невероятно сини,

топли устни и самотна пейка.

Пак безмълвно гледа ме тепето.

Трепетно звезди блещукат в здрача.

Като светла лента под небето

пак Марица тайните си влачи.

И не искам нищичко да зная.

Топли ме градът във свойте длани.

Чак на земните ми дни до края

част от мене в Пловдив ще остане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Eia (Росица Танчева)

Чудесно е!

2016-01-18T15:22:50+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Чак на земните ми дни до края
част от мене в Пловдив ще остане.
* * *
Прекрасно!!! Моето сърце го откраднаха надалеч, но душата ми е в Пловдив.
Поздрав с нещо мое ("Тополов пух":
<i>Незараснала липса
зее празно в очите ми.
Помътняла, Марица
плаче в мене. Насън.
Древна вечност заплитам
тихо в косите си.
Звънват спомени стръмни
по стар калдъръм.</i>
...

2013-10-03T12:12:19+03:00
maistora (Красимир Тенев)

И аз като Илко първо се сетих за оня сонет на Дебелянов "Как бяха скъбни мойте детски дни..." Твоите спомени са цветни, ароматни, светли и топли.
Не познавам Пловдив. Трябва да поправя този пропуск.

2013-09-10T21:53:12+03:00
lamerdansmoi (Хах)

Пренесох се сред топлината и уюта на града - неповторимо артистичен и винаги някак благо гостоприемен! Много ми хареса! Поздрав

2013-09-10T21:16:00+03:00
radiola (Рада Димова)

А на мен–най хубавите ми години!Браво,Нина!

2013-09-10T14:27:29+03:00