Времето люлее се сънливо
по стрехùте на старинни къщи.
А по калдъръмите свенливо
спомени пристъпят и ме връщат
към далечен мирис на смокини,
към мушката и зелени вейки,
две очи – невероятно сини,
топли устни и самотна пейка.
Пак безмълвно гледа ме тепето.
Трепетно звезди блещукат в здрача.
Като светла лента под небето
пак Марица тайните си влачи. ...