Пловдив
Времето люлее се сънливо
по стрехùте на старинни къщи.
А по калдъръмите свенливо
спомени пристъпят и ме връщат
към далечен мирис на смокини,
към мушката и зелени вейки,
две очи – невероятно сини,
топли устни и самотна пейка.
Пак безмълвно гледа ме тепето.
Трепетно звезди блещукат в здрача.
Като светла лента под небето
пак Марица тайните си влачи.
И не искам нищичко да зная.
Топли ме градът във свойте длани.
Чак на земните ми дни до края
част от мене в Пловдив ще остане.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
:
