laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
10 сент. 2013 г., 11:42

Пловдив 

  Поэзия » Другая
508 2 6

Времето люлее се сънливо

по стрехùте на старинни къщи.

А по калдъръмите свенливо

спомени пристъпят и ме връщат

 

към далечен мирис на смокини,

към мушката и зелени вейки,

две очи – невероятно сини,

топли устни и самотна пейка.

 

Пак безмълвно гледа ме тепето.

Трепетно звезди блещукат в здрача.

Като светла лента под небето

пак Марица тайните си влачи.

 

И не искам нищичко да зная.

Топли ме градът във свойте длани.

Чак на земните ми дни до края

част от мене в Пловдив ще остане. 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесно е!
  • Чак на земните ми дни до края
    част от мене в Пловдив ще остане.
    * * *
    Прекрасно!!! Моето сърце го откраднаха надалеч, но душата ми е в Пловдив.
    Поздрав с нещо мое ("Тополов пух":
    <i>Незараснала липса
    зее празно в очите ми.
    Помътняла, Марица
    плаче в мене. Насън.
    Древна вечност заплитам
    тихо в косите си.
    Звънват спомени стръмни
    по стар калдъръм.</i>
    ...
  • И аз като Илко първо се сетих за оня сонет на Дебелянов "Как бяха скъбни мойте детски дни..." Твоите спомени са цветни, ароматни, светли и топли.
    Не познавам Пловдив. Трябва да поправя този пропуск.
  • Пренесох се сред топлината и уюта на града - неповторимо артистичен и винаги някак благо гостоприемен! Много ми хареса! Поздрав
  • А на мен–най хубавите ми години!Браво,Нина!
  • А на мен - филма и песента "След края на света"!Много е пренасящо!
Предложения
: ??:??