argonyk (Димитър Никифоров)
333 1304
12 oct 2017, 15:46

Пловдивски етюд 

  Poesía
947 6 10


на М. Н.

Блага милост към Бог не отключи
попът с расо, на бъчва кроено.
В най-неверния век ми се случи
любовта да възпявам смирено.

 

Под небесната тънка дантела
(сам неверник за цяла дузина)
пак повтарям разумно и смело,
че човекът не е късче глина.

 

В късна доба под звездна прическа,
или сутрин край селската нива –
този свят оцелява до днеска
от любов безусловно красива!

 

Неведнъж ли се влюбвах припряно,
неведнъж ли до бяс я отричах!
Плаках горко, подгънал коляно,
после лудо, до святост обичах...

 

И преди да си стегна багажа
за натам, дето Господ ловува, 
аз на всички безумци ще кажа:
– Господа, любовта съществува!

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??