18 abr 2007, 8:26

Плувам

  Poesía
681 0 4
 

Плувам

Във въздух

Пречат ми няколко думи

Да отпразнувам

Своето сбогом


Далеч са другите

Острови

В син безкрай облаци са


Протягам

Ръка

Докосна ли грапава сянка

Ще дърпам докато я прибера


Но всеки ден

Минава бавно

Като първи влак

И хладното остава хладно

И тъмното се свива в мрак


Плувам

Във въздух

Изчерпани сили горят

Невиждали толкова пустош


Разцъфвам

Отново плод

В градината на мъртвите

Камъни

Строени по калния бряг


Смеят се

Всичките наноси

Оставете ме

Да отида при тях


17.04.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...