Apr 18, 2007, 8:26 AM

Плувам

  Poetry
673 0 4
 

Плувам

Във въздух

Пречат ми няколко думи

Да отпразнувам

Своето сбогом


Далеч са другите

Острови

В син безкрай облаци са


Протягам

Ръка

Докосна ли грапава сянка

Ще дърпам докато я прибера


Но всеки ден

Минава бавно

Като първи влак

И хладното остава хладно

И тъмното се свива в мрак


Плувам

Във въздух

Изчерпани сили горят

Невиждали толкова пустош


Разцъфвам

Отново плод

В градината на мъртвите

Камъни

Строени по калния бряг


Смеят се

Всичките наноси

Оставете ме

Да отида при тях


17.04.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...