18 апр. 2007 г., 08:26

Плувам

680 0 4
 

Плувам

Във въздух

Пречат ми няколко думи

Да отпразнувам

Своето сбогом


Далеч са другите

Острови

В син безкрай облаци са


Протягам

Ръка

Докосна ли грапава сянка

Ще дърпам докато я прибера


Но всеки ден

Минава бавно

Като първи влак

И хладното остава хладно

И тъмното се свива в мрак


Плувам

Във въздух

Изчерпани сили горят

Невиждали толкова пустош


Разцъфвам

Отново плод

В градината на мъртвите

Камъни

Строени по калния бряг


Смеят се

Всичките наноси

Оставете ме

Да отида при тях


17.04.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...