Плячката на дните

limeruna (Йоана)
564 3371

3 may 2021, 18:36

Poesía » De amor, Otra

486 1 2

Отрече любовта ми

и се престори, че ми вярваш.

Опитваше да бъдеш мил

и да градиш вселени.

Но небето ни се срути и под него

още диша

време.

Думите ти не можаха да ранят до смърт

скръбта ми.

Тя има образ на чудовище,

а глас на ангел.

Яде сърцето ми,

замръзнало и сиво.

Вали надежда насред болката и стапя

последния къс лед,

за да ни вземе.

Върлува ужас,

но животът продължава.

Животът има име,

колкото и да отричаш.

Рани ме.

В опита си да раниш

кошмара.

Кошмарът ми е мъртъв,

но не си отива.

Все по-сиво ме преследва.

Плячката на дните има име.

Дори да ме обичаш,

трудно ще убиеш

най-невидимия страх.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.