Плячката на дните
Плячката на дните
Отрече любовта ми
и се престори, че ми вярваш.
Опитваше да бъдеш мил
и да градиш вселени.
Но небето ни се срути и под него
още диша
време.
Думите ти не можаха да ранят до смърт
скръбта ми.
Тя има образ на чудовище,
а глас на ангел.
Яде сърцето ми,
замръзнало и сиво.
Вали надежда насред болката и стапя
последния къс лед,
за да ни вземе.
Върлува ужас,
но животът продължава.
Животът има име,
колкото и да отричаш.
Рани ме.
В опита си да раниш
кошмара.
Кошмарът ми е мъртъв,
но не си отива.
Все по-сиво ме преследва.
Плячката на дните има име.
Дори да ме обичаш,
трудно ще убиеш
най-невидимия страх.
© Йоана All rights reserved.
