11 nov 2015, 16:36

Плът

1K 0 2

Плът

 

Пламенна заря разкъса

усмирителната риза на нощта.

Изригна пряма любовта

и нежна лава ни заля.

 

В полет безпощаден на крила,

безплътната душа немее,

над тленността се рее,

над суетата, над смъртта.

 

И нашите преплетени тела

вълнуват се от кратка нежност,

изгаряме във миг безбрежност,

обречени един на друг в страстта.

 

Възкръснали след удоволствието на плътта,

разтапяме се във безмълвно сладострастие

и няма нищо друго на света,

което да се казва щастие.

 

 botyo

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...