11 nov 2015, 16:36

Плът

1K 0 2

Плът

 

Пламенна заря разкъса

усмирителната риза на нощта.

Изригна пряма любовта

и нежна лава ни заля.

 

В полет безпощаден на крила,

безплътната душа немее,

над тленността се рее,

над суетата, над смъртта.

 

И нашите преплетени тела

вълнуват се от кратка нежност,

изгаряме във миг безбрежност,

обречени един на друг в страстта.

 

Възкръснали след удоволствието на плътта,

разтапяме се във безмълвно сладострастие

и няма нищо друго на света,

което да се казва щастие.

 

 botyo

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...