11 нояб. 2015 г., 16:36

Плът

1K 0 2

Плът

 

Пламенна заря разкъса

усмирителната риза на нощта.

Изригна пряма любовта

и нежна лава ни заля.

 

В полет безпощаден на крила,

безплътната душа немее,

над тленността се рее,

над суетата, над смъртта.

 

И нашите преплетени тела

вълнуват се от кратка нежност,

изгаряме във миг безбрежност,

обречени един на друг в страстта.

 

Възкръснали след удоволствието на плътта,

разтапяме се във безмълвно сладострастие

и няма нищо друго на света,

което да се казва щастие.

 

 botyo

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...