11 нояб. 2015 г., 16:36

Плът

1K 0 2

Плът

 

Пламенна заря разкъса

усмирителната риза на нощта.

Изригна пряма любовта

и нежна лава ни заля.

 

В полет безпощаден на крила,

безплътната душа немее,

над тленността се рее,

над суетата, над смъртта.

 

И нашите преплетени тела

вълнуват се от кратка нежност,

изгаряме във миг безбрежност,

обречени един на друг в страстта.

 

Възкръснали след удоволствието на плътта,

разтапяме се във безмълвно сладострастие

и няма нищо друго на света,

което да се казва щастие.

 

 botyo

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...