11 нояб. 2015 г., 16:36

Плът

1K 0 2

Плът

 

Пламенна заря разкъса

усмирителната риза на нощта.

Изригна пряма любовта

и нежна лава ни заля.

 

В полет безпощаден на крила,

безплътната душа немее,

над тленността се рее,

над суетата, над смъртта.

 

И нашите преплетени тела

вълнуват се от кратка нежност,

изгаряме във миг безбрежност,

обречени един на друг в страстта.

 

Възкръснали след удоволствието на плътта,

разтапяме се във безмълвно сладострастие

и няма нищо друго на света,

което да се казва щастие.

 

 botyo

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...