Плът
Плът
Пламенна заря разкъса
усмирителната риза на нощта.
Изригна пряма любовта
и нежна лава ни заля.
В полет безпощаден на крила,
безплътната душа немее,
над тленността се рее,
над суетата, над смъртта.
И нашите преплетени тела
вълнуват се от кратка нежност,
изгаряме във миг безбрежност,
обречени един на друг в страстта.
Възкръснали след удоволствието на плътта,
разтапяме се във безмълвно сладострастие
и няма нищо друго на света,
което да се казва щастие.
botyo
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени
