Плюх си

Камуфлажът е измама...

Дреха е на дебнещ, тъмен силует.

Готов във тъмното да гръмне 

и последният човек.

Много станаха ловците...

тези дето не ги лови Света.

Казват, че ни чистят дните

и ни правят спокойна да ни е нощта.

А останахме малцина...

бяхме тихи, станахме дори и невдими!

Тогава се започна тя една, нямам думи,

плюя си във пазвата дори...

Не за уроки, от страх...

да не срещна този в грях.

Че като го видя с камуфлажа

здраво май ще го загазя.

Спирам с тези Стихове,

от днес ще пиша за коне.

Знам, конете не обичат

Магарета да ги наричат.