ПЛЮШЕНАТА ИГРАЧКА
На мама
По своя път вървим и отминаваме,
като че от времето докоснати едва
и в залисията си често тъй забравяме
голямото във малките неща.
А колко малко нужно е понякога
да се завърнеш в изгрева на детската зора -
играчка стара, от килера в миг изпаднала,
разтърсва те, надига в теб вълна...
В момента следващ - утрин, зазоряване,
пробуждащо се изпод куп лета - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse