Плюшената играчка
ПЛЮШЕНАТА ИГРАЧКА
На мама
По своя път вървим и отминаваме,
като че от времето докоснати едва
и в залисията си често тъй забравяме
голямото във малките неща.
А колко малко нужно е понякога
да се завърнеш в изгрева на детската зора -
играчка стара, от килера в миг изпаднала,
разтърсва те, надига в теб вълна...
В момента следващ - утрин, зазоряване,
пробуждащо се изпод куп лета -
тридесетина близо, чак не е за вярване
животът как със тях ме изигра.
Дете, заспало в свойта бяла приказка,
рисува със усмивки чудеса;
това съм аз - не сън, картината е истинска -
и мама кротичко ме гали със коса.
Пробуждам се в блаженство със прозявка,
защото мойто слънце - мама е над мен,
подава ми кутренце - плюшена играчка:
"Миличка, честит ти ден рожден!"...
А днес в килера - Томи, мойто малко кученце,
в праха на времето забравен свит стои,
притискам го и коленича: "Майчице..."
и двамата потъваме в сълзи...
Русе, 15 юни 2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Георгиева Всички права запазени
