20 mar 2007, 22:07

ПО БАРДА

  Poesía
753 0 5
ПО БАРДА

Както плисват върху клоните в леса,
тъй избухват – малки нежни звездопади.
Метеорни чисти звуци – крехки чудеса,
сътворени пак от твойте серенади.

Не замлъква седемструнницата още,
във очите дръзки пламъци догарят.
Не мисли за пеперудените нощи,
аз ще следвам... еднодневната китара.

Ех, едната струна се предаде – нека.
Шест остават още – във испански строй.
С тях дори фламенкото е живо, леко.
За меренга мисля, само спри, постой!
.........................................
И прозорци, скрили ледоходен стон,
да превземеш ключовете ти помагат.
Случаят е само див разлистен клон,
след тиха есен, отбрулен листопадно...

Почувствахме се млади за последно...
Китарен звън звездите разлюлява.
Без тези сладки серенади ми е бедно,
горчи ми пък, когато знам, че трябва...

“Мне мотив поможет старый
Подобрать к любви ключи.
Только не молчи моя гитара,
Моя гитара ты не молчи.”

20.03.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....