ПО БАРДА
Както плисват върху клоните в леса,
тъй избухват – малки нежни звездопади.
Метеорни чисти звуци – крехки чудеса,
сътворени пак от твойте серенади.
Не замлъква седемструнницата още,
във очите дръзки пламъци догарят.
Не мисли за пеперудените нощи,
аз ще следвам... еднодневната китара.
Ех, едната струна се предаде – нека.
Шест остават още – във испански строй.
С тях дори фламенкото е живо, леко. ...