По Божия воля
Отново аз пиша за теб
и плаче душата страдална,
нарежда куплет след куплет
мъката черна. Реална.
Нищо не може да спре
сълзите, що вътре се леят,
ридае горчиво сърце,
макар и словата да пеят.
Макар и очи да блестят
запалили нежни светулки,
привидни са щастие, смях,
измислени в дни завъртулки.
Там, болката взела превес
се шири, превзела ума ми,
как, рожбо, живея без теб,
как дишам, простила греха си.
Все моля да дойде часът
отново да срещна детето,
което да сбъдне смеха,
но не във съня, не в небето,
а тук... на тази земя
за нас нов живот да измоля,
да бъде съдба-светлина,
дарен ни по Божия воля!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
