По Божия воля
Отново аз пиша за теб
и плаче душата страдална,
нарежда куплет след куплет
мъката черна. Реална.
Нищо не може да спре
сълзите, що вътре се леят,
ридае горчиво сърце,
макар и словата да пеят.
Макар и очи да блестят
запалили нежни светулки,
привидни са щастие, смях,
измислени в дни завъртулки.
Там, болката взела превес
се шири, превзела ума ми,
как, рожбо, живея без теб,
как дишам, простила греха си.
Все моля да дойде часът
отново да срещна детето,
което да сбъдне смеха,
но не във съня, не в небето,
а тук... на тази земя
за нас нов живот да измоля,
да бъде съдба-светлина,
дарен ни по Божия воля!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
