tanq_mezeva (Таня Мезева)
1526 21147
12 мая 2016 г., 19:17

По Божия воля 

  Поэзия » Другая
537 0 8

Отново аз пиша за теб
и плаче душата страдална,
нарежда куплет след куплет
мъката черна. Реална.
Нищо не може да спре
сълзите, що вътре се леят,
ридае горчиво сърце,
макар и словата да пеят.
Макар и очи да блестят
запалили нежни светулки,
привидни са щастие, смях,
измислени в дни завъртулки.
Там, болката взела превес
се шири, превзела ума ми,
как, рожбо, живея без теб,
как дишам, простила греха си.
Все моля да дойде часът
отново да срещна детето,
което да сбъдне смеха,
но не във съня, не в небето,
а тук... на тази земя
за нас нов живот да измоля,
да бъде съдба-светлина,
дарен ни по Божия воля!

© Таня Мезева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??