25 abr 2006, 6:33

ПО БУЛЕВАРДА НА ЖИВОТА...

  Poesía
716 0 3

 

 

По булеварда на живота

вървим всички ние.

И никой не може

от себе си да се скрие.

 

Едни от нас пътуват в платното локално

и към звездите гледат в захлас.

Други в средата, без много мисъл

натискат само газ, за да се чувстват добре.

Докато някой,

по-нахален от тях, “не ги отнесе”

и изблъска настрани в канавката кална.

 

Булевардът на живота с лента за всеки.

Съдбата върху нея

камъни между дупки реди.

Затова внимателен бъди!

Паднеш ли вътре – оправяй се сам.

Ръка се подава на паднал,

но само в първия миг.

Често след това случайните отминават

и от тях в ушите само приказките остават.

 

Защото напомня народът:

“Всяка коза виси на своя крак!”

Това е животът!

Няма как!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички, че сте отделили време да го прочетете и за мненията!
  • Браво !
    Страхотно!
  • Имаш много интересен стил..., но ми харесва. Будиш размисли.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...