По булеварда на живота
вървим всички ние.
И никой не може
от себе си да се скрие.
Едни от нас пътуват в платното локално
и към звездите гледат в захлас.
Други в средата, без много мисъл
натискат само газ, за да се чувстват добре.
Докато някой,
по-нахален от тях, “не ги отнесе”
и изблъска настрани в канавката кална.
Булевардът на живота с лента за всеки.
Съдбата върху нея
камъни между дупки реди.
Затова внимателен бъди!
Паднеш ли вътре – оправяй се сам.
Ръка се подава на паднал,
но само в първия миг.
Често след това случайните отминават
и от тях в ушите само приказките остават.
Защото напомня народът:
“Всяка коза виси на своя крак!”
Това е животът!
Няма как!© Вили Тодоров Всички права запазени