Apr 25, 2006, 6:33 AM

ПО БУЛЕВАРДА НА ЖИВОТА... 

  Poetry
567 0 3

 

 

По булеварда на живота

вървим всички ние.

И никой не може

от себе си да се скрие.

 

Едни от нас пътуват в платното локално

и към звездите гледат в захлас.

Други в средата, без много мисъл

натискат само газ, за да се чувстват добре.

Докато някой,

по-нахален от тях, “не ги отнесе”

и изблъска настрани в канавката кална.

 

Булевардът на живота с лента за всеки.

Съдбата върху нея

камъни между дупки реди.

Затова внимателен бъди!

Паднеш ли вътре – оправяй се сам.

Ръка се подава на паднал,

но само в първия миг.

Често след това случайните отминават

и от тях в ушите само приказките остават.

 

Защото напомня народът:

“Всяка коза виси на своя крак!”

Това е животът!

Няма как!

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички, че сте отделили време да го прочетете и за мненията!
  • Браво !
    Страхотно!
  • Имаш много интересен стил..., но ми харесва. Будиш размисли.
Random works
: ??:??