27 sept 2013, 0:02

По български

947 0 1

По български


Пропускаме благодатта,
която в раните Ти блика,
препускаме подир смъртта,
змията в страстите хихика!

Осланяме се на познанства,
а не на Твоята намеса,
оставяме се във стопанства,
под силна плевелна завеса!

Подменяме и Любовта,
със глистите на хуманизма
и вместо Теб и святостта,
сме прегърнали църквизма!

Натварили сме с закони,
които носят ни проклятия
и пред икони и амвони,
се делим на съзаклятия!

Окаяни сме, Господи Исусе,
замътени с вина набожни,
омаяни сме, Господи Исусе,
запътени в дела безБожни!

Нехаем Твоите заръки,
издигнали сме си човешки,
да мразим идва ни отръки
и се покайваме по фарисешки!

Пропускаме благодатта,
която в раните Ти блика,
препускаме подир смъртта...
Оттам отново ни повикай!

10. 03. 2013 г.

Прага

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Тахов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми, няма да коментирам самозабравата на човека и загубата на ценности...Поздрави за стиха!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...