27 sept 2013, 0:02

По български

949 0 1

По български


Пропускаме благодатта,
която в раните Ти блика,
препускаме подир смъртта,
змията в страстите хихика!

Осланяме се на познанства,
а не на Твоята намеса,
оставяме се във стопанства,
под силна плевелна завеса!

Подменяме и Любовта,
със глистите на хуманизма
и вместо Теб и святостта,
сме прегърнали църквизма!

Натварили сме с закони,
които носят ни проклятия
и пред икони и амвони,
се делим на съзаклятия!

Окаяни сме, Господи Исусе,
замътени с вина набожни,
омаяни сме, Господи Исусе,
запътени в дела безБожни!

Нехаем Твоите заръки,
издигнали сме си човешки,
да мразим идва ни отръки
и се покайваме по фарисешки!

Пропускаме благодатта,
която в раните Ти блика,
препускаме подир смъртта...
Оттам отново ни повикай!

10. 03. 2013 г.

Прага

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Тахов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми, няма да коментирам самозабравата на човека и загубата на ценности...Поздрави за стиха!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...