По български
По български
Пропускаме благодатта,
която в раните Ти блика,
препускаме подир смъртта,
змията в страстите хихика!
Осланяме се на познанства,
а не на Твоята намеса,
оставяме се във стопанства,
под силна плевелна завеса!
Подменяме и Любовта,
със глистите на хуманизма
и вместо Теб и святостта,
сме прегърнали църквизма!
Натварили сме с закони,
които носят ни проклятия
и пред икони и амвони,
се делим на съзаклятия!
Окаяни сме, Господи Исусе,
замътени с вина набожни,
омаяни сме, Господи Исусе,
запътени в дела безБожни!
Нехаем Твоите заръки,
издигнали сме си човешки,
да мразим идва ни отръки
и се покайваме по фарисешки!
Пропускаме благодатта,
която в раните Ти блика,
препускаме подир смъртта...
Оттам отново ни повикай!
10. 03. 2013 г.
Прага
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Тахов Всички права запазени
