27.09.2013 г., 0:02

По български

940 0 1

По български


Пропускаме благодатта,
която в раните Ти блика,
препускаме подир смъртта,
змията в страстите хихика!

Осланяме се на познанства,
а не на Твоята намеса,
оставяме се във стопанства,
под силна плевелна завеса!

Подменяме и Любовта,
със глистите на хуманизма
и вместо Теб и святостта,
сме прегърнали църквизма!

Натварили сме с закони,
които носят ни проклятия
и пред икони и амвони,
се делим на съзаклятия!

Окаяни сме, Господи Исусе,
замътени с вина набожни,
омаяни сме, Господи Исусе,
запътени в дела безБожни!

Нехаем Твоите заръки,
издигнали сме си човешки,
да мразим идва ни отръки
и се покайваме по фарисешки!

Пропускаме благодатта,
която в раните Ти блика,
препускаме подир смъртта...
Оттам отново ни повикай!

10. 03. 2013 г.

Прага

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Тахов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми, няма да коментирам самозабравата на човека и загубата на ценности...Поздрави за стиха!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...