V.P.P. (Бенита) V.P.P. (Бенита)
10
24 sept 2008, 13:38

По човешки...

  Poesía
1.1K 0 8
Лятото се счупи на парчета,
 дланите ми реже като с нож.
От раните ми бликнаха лалета
и вляха в вените ми мощ...

Небето срути се със трясък...
Светът окъпа се във сноп лъчи.
Проплака птица с силен красък,
а в окото и парче небе блести.

Земята се пропука и потъна.
На плещите ми падна гръм...
И тялото ми младо... Се огъна...
Скърши се на две със звън.

Излях се на мелодия от пръски
Жив порой... От мен вали...
И по човешки, със ръце и пръсти -
душата ми нов Свят си съгради.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бенита Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7.1K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0