24.09.2008 г., 13:38 ч.

По човешки... 

  Поезия
1028 0 8
Лятото се счупи на парчета,
дланите ми реже като с нож.
От раните ми бликнаха лалета
и вляха в вените ми мощ...
Небето срути се със трясък...
Светът окъпа се във сноп лъчи.
Проплака птица с силен красък,
а в окото и парче небе блести.
Земята се пропука и потъна.
На плещите ми падна гръм...
И тялото ми младо... Се огъна...
Скърши се на две със звън. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бенита Всички права запазени

Предложения
: ??:??