V.P.P. (Бенита)
10 31
24.09.2008 г., 13:38 ч.

По човешки... 

  Поезия
891 0 8
Лятото се счупи на парчета,
 дланите ми реже като с нож.
От раните ми бликнаха лалета
и вляха в вените ми мощ...

Небето срути се със трясък...
Светът окъпа се във сноп лъчи.
Проплака птица с силен красък,
а в окото и парче небе блести.

Земята се пропука и потъна.
На плещите ми падна гръм...
И тялото ми младо... Се огъна...
Скърши се на две със звън.

Излях се на мелодия от пръски
Жив порой... От мен вали...
И по човешки, със ръце и пръсти -
душата ми нов Свят си съгради.



© Бенита Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??