По Дебелянов
1.2K
0
0
Аз исках да си спомням все така,
но ние, неизлизали от себе си
(защото грозни ще са раните
по кожата
на затвърдените представи)
на хълма
с тръпнещите дървеса
стоим
при спомена
и няма нищо свято
просто
градът тече
и никога
не ще сме в
в него пак.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados
