По Дебелянов
1.2K
0
0
Аз исках да си спомням все така,
но ние, неизлизали от себе си
(защото грозни ще са раните
по кожата
на затвърдените представи)
на хълма
с тръпнещите дървеса
стоим
при спомена
и няма нищо свято
просто
градът тече
и никога
не ще сме в
в него пак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
