24 июн. 2010 г., 14:27

По Дебелянов 

  Поэзия » Другая
937 0 0

Аз исках да си спомням все така,

но ние, неизлизали от себе си

(защото грозни ще са раните

по кожата

на затвърдените представи)

 

на хълма 

с тръпнещите дървеса

стоим

 

при спомена

 

и няма нищо свято

просто

градът тече

и никога

не ще сме в

в него пак.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??